ПРО̀СЯШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на просяк. Просякът се надигна от одъра. — Добре, добре .. ще си отида като ме пъдиш. Ама да знаеш, че някога и господ с просяшка торбица е ходил по земята и корави залъци събирал. Ст. Загорчинов, ДП, 115. Онези [просяци], които им държат що годе краката, стоят прави; .. някои на една патеричка, някои на две, държат с двете си ръце просяшкото блюдо. Ил. Блъсков, ПБ III, 88. Просяшки живот. Просяшка гъдулка. Просяшки деца.
2. Който е като на просяк, характерен за просяк; бедняшки. Наконтеният учител измерваше с очите си просяшките им дрехи. З. Стоянов, ЗБВ I, 327. Страшиле, кардаш Страшиле, / съблечи руба юнашка, / облечи руба просяшка. Нар. пес., СбНУ XXVI, 123.
3. Прен. За заплата — който е много малък; мизерен, нищожен. — Ще започнем със заплатите на нещастните две хиляди и петстотин души общински служители. Те получават просяшки заплати. А. Каралийчев, НЧ, 54. Българските работници получаваха просяшки заплати. Г. Георгиев, Избр. пр, 229.
◊ Докарвам / докарам (довеждам / доведа) до просяшка тояга някого. Ставам причина някой да обеднее съвсем, разорявам го напълно. Боря се против гестаповците и фабрикантите, които си играят с живота ни и ще ни докарат до просяшка тояга. Д. Кисьов, Щ, 190. Достатъчно е да си спомним голямата криза от 1929 г., която разтърси капиталистическия свят и която доведе до просяшка тояга нашето село. Според едно статистическо изследване почти всички български селяни бяха длъжници на банки и лихвари. Ст. Поптонев, ОБЛ, 16. Стигам / стигна (достигам / достигна) до просяшка тояга. Обеднявам много, съвсем, разорявам се. Ако рече на всички даром да дава и да забравя, то за една година до просяшка тояга ще стигне. К. Петканов, ДЧ, 38. Народът е оголял и е достигнал до просяшка тояга. К. Петканов, В, 228.
– Други (диал.) форми: п р о̀ с е ш к и, п р о̀ с я ч к и, п р о̀ с л я ч к и, п р о̀ ш л я ч к и.
ПРО̀СЯШКИ нареч. Като на просяк, като просяк; просяшката. — Дай свобода на конете! Дръж куража си. — Остави аз да водя, инак ще се объркам. — Гласът на Михо проеча просяшки под плясъка на камшика. Д. Вълев, Ж, 43.