ПРОТА̀КАМ, -аш, несв.; прото̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Извършвам, правя нещо бавно и продължително във времето; проточвам1, провлачвам, разтакам, мотая. Когато нагласяваше китарата и затягаше кордите, той нарочно протакаше тая работа повече, отколкото беше нужно. Й. Йовков, ПГ, 45. След това той учи в Берлин литература, а Христо — философия. И двамата протакат учението си. М. Кремен, РЯ, 93. Турция поиска мир, но тъкмо тогава — .. — в Цариград отново се извърши преврат и турците почнаха да протакат преговорите. К. Константинов, ППГ, 235. „Боев сигурно ще протака работата, докато акциите свършат, а после ще ме обвини, че не съм могъл навреме да ги закупя“ — помисли Костакев и стана. Х. Русев, ПЗ, 48.
2. Отлагам, отсрочвам извършването, приключването на нещо; забавям, разтакавам, бавя. Аз бях убеден, че англо-американците наистина съзнателно протакат откриването на втория фронт, ръководени от свои користни цели. Мл. Исаев, Н, 345. След това започнаха приготовленията за сватбата. Юрталана каза, че няма да я протакат много, но горе-долу след колко време щеше да стане, не знаеха. Г. Караславов, С, 85-86. — И ти сега просто избирай — или оня рошльо на тъпаните, или аз, който съм готов още утре да се оженя за тебе, без повече да го протакам. Ал. Томов, П, 93-94. Нямаше защо да отлага и протака. Учителката преди това още бе решила да се омъжи за Велко. Д. Талев, И, 305.
3. Остар. Изговарям, произнасям нещо с проточен, напевен глас; проточвам1, провлачвам. С а р а: — Ох, Василисо! .. Красимира ми е искрена приятелка .. Тя е тъй мила, тъй умна... (Тръгват наляво). В а с и л и с а (внушително, като протака думата): — Лисица! Питай мене, старата... Как беше уплела Александра! Ив. Вазов, Събр. съч. ХХ [еа]. За да познаем наздраво на коя сричка на думата е ударението, трябова да си протакаме гласа, ту на едната сричка, ту на другата. Д. Манчев, БЕ I, 7.
4. Остар. Разпростирам, простирам, проточвам2. От ляво никакъв предмет не пречеше на погледа. Румънският бряг, снишен и равен с водата, оставяше свободен кръгозора. Само българският бряг, изринат и хълмист, протакаше своята черна линия далеко на изток. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 77. Белгия .. е равна плоска земя, само на югоизток Арденските планини протакат ветвите си. Й. Груев, УЗ, 102. протакам се, проточа се страд. Една дипломатическа полемика се заведе по тоя повод между двете държави и половина година тя се протакаше без резултат. С. Радев, ССБ I, 320. Нямаше защо да се протака повече делото. Виновникът си призна вината, признаха я и свидетелите. Не остава нищо друго, освен да се прочете присъдата. Ст. Чилингиров, ПЖ, 178.
ПРОТА̀КАМ СЕ несв.; прото̀ча се св., непрех. 1. За явление, дейност, процес — осъществявам се, ставам, извършвам се, протичам в продължителен, дълъг интервал от време; проточвам се, разтакам се. Но на домакините не се харесваше такава чистачка, която час по час кърми бебето и работата се протака. М. Грубешлиева, ПП, 96. В испанската пиеса действието се протака твърде дълго (три години) и то на разни места. БР, 1931, кн. 8, 272. Работата се протака дълго време и се свърши с един компромис. Ив. Вазов, Съч. XVI, 13.
2. За продълговати земни образувания, за предмети или очертания– разполагам се някъде надлъж; разпростирам се, простирам се, проточвам се. Кордилерите се протакат край тихоокеанското крайбрежие на страната като огромна островърха планинска верига. Л. Мелнишки, К, 11. При напускането на Дубровнишкия залив вляво от нас се протака планински бряг. Л. Мелнишки, ПП, 153. Телените огради, в геометрично прави линии, се протакат до хоризонта. Б. Шивачев, ПЮА, 122. Тревата прецъфтяла, пожълтяла. Из нея не се мяркат хубавите главици на цветята. Дълги паяжини се протакат из въздуха. Елин Пелин, ПР, 108. Навътре през зеления двор се протака каменна пътека и стига до двуетажна жълта къща с цветя отпред. Г. Краев, Ч, 112. Дълги светкавици се протакаха из черното небо. К. Величков, НС, 5.
3. Остар. За глава, врат или др. под. — протягам се, проточвам се напред или нагоре. След малко се виждало в коридора огромно лъскаво кълбо, от него се протакали навън змийски глави, които се хапели една друга. Н. Райнов, КЧ II, 39.
4. Остар. За глас, мелодия и под. — прозвучавам, разнасям се удължено, провлечено, протяжно; проточвам се. Като песен се нижат словата, протакат се накрая. А. Каменова, ХГ, 141.
– Друга (диал.) форма: п р о т а̀ ч а м.