ПРОТЕА̀ЗИ мн., ед. (рядко) протеа̀за ж. Биохим. Група ензими (пепсин, трепсин и др.), които предизвикват разпадане, разграждане на белтъчните вещества при обикновена температура. Особено богати на витамин Н са бирената мая и черният дроб. За изолирането му от тези продукти те се подлагат на хидролиза, която протича под действието на някои протеази. Б. Банков и др., ВВ, 52.
– От нем. Protease.