ПРОТЀВОН м. Истор. Главен управител, първенец. — Надявам се, че не си забравила своя василевс. Не си забравила, че си ромейка. Че си дъщеря на Йоан Хрисилия, протевон на Драч. Д. Талев, С II, 8. Самуил никога не е усетил да е имал два живота. Ожени се по волята на баща си, на Никола трябваше подкрепата на Хрисилия, протевона на Драч. А. Дончев, СВС, 188.
– От гр. προτεϑων.