ПРОТЕЖЀ, мн. -та, ср. Неодобр. Лице, което се ползва от нечие покровителство, закрила. — Извинете, но колегата Анчев, който е протеже на Милканов и му долага всичко, е в отпуска по болест. Й. Попов, БНО, 83. Бързам да кажа, че моето протеже не само че не ме изложи, а спечели и всеобщо уважение с точното си, бързо и умно съдийство. Ат. Мандаджиев, ОШ, 83.
– Фр. protégé.