ПРОТЕЍНИ мн., ед. (рядко) протеѝн м. Биохим. 1. Общо название на простите белтъчни вещества, при хидролизата на които се получават само аминокиселини, напр. албумин, глобулин, протамини, креатин и др. В черния дроб се отлагат много протеини, които служат като белтъчен резерв за организма. М. Василев и др., ВБ, 404. Сламата от пролетниците съдържа повече протеин, отколкото сламата от есенниците и има по-висока хранителна стойност. Осн. сел. стоп. VIII кл, 99. В стомаха на тревопасните животни растителните протеини се превръщат в животински протеини. ВН, 1959, бр. 2595, 4. Соев протеин.
2. Разш. Общо название на белтъчните вещества. Понякога различни хранителни смеси биват наричани протеини, което е неправилно.
– Фр. protéine.