ПРОТЀЙ, -èят, -èя, мн. -èи, м. 1. Вид опашато земноводно животно с 4 слаби крайници и дълга лопатовидна опашка, което живее в пещерни езера. Proteus sanguineus. Хрилните дъги [на личинките (4-5 чифта)] се запазват във възрастно състояние само при хрилнодишащите опашати земноводни — европейския и американския протей. Л. Христов, З, 17. В повечето случаи протеят има жълтобял до кремав или розов цвят. При екземпляри, които са били дълго време осветени, цветът е червенокафяв, а понякога се появяват и синьочерни петна. В. Георгиев, ОВМ, 26.

2. Само мн. Зоол. Семейство опашати земноводни с дължина на тялото до 40 см и с 3 чифта външни хриле, включващо 14 вида, разпространени из чисти езера в Европа и Северна Америка. Proteidae. Разред Опашати земноводни обединява около 340 вида. Тук се отнасят саламандрите, тритоните, протеите и сирените. Т. Генов и др., З, 224.

– От гр. собств.


Източник: Речник на българския език (онлайн)