ПРОТЀКЦИЯ ж. Книж. Покровителство, поддръжка от страна на влиятелно лице или институция. Напразно чакали селските чорбаджии и големци да им отиде Ботйов на крака, да слуша смирено техните наставления и да търси помощта им и протекцията им. З. Стоянов, ХБ, 58. На постъпките на двамата млади хора дирекцията отговаря, че училището не приема чужденци дори и с висша протекция. Ст. Грудев, АБ, 23. Назначение на служба по протекция. Министерска протекция.
– От лат. protectio ‘защита’.