ПРОТИВЀНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от противя се. Любил е гръцка аристократка? Любил я на живот и смърт? Браво! И е успял да я вземе, въпреки противенето на всички гърци? А. Страшимиров, Съч. V, 299. — Вържете го и го водете с нас. Това стана много лесно, защото Богор не бе способен за противене. Ив. Вазов, Съч. XIV, 79. Той имаше непобедим страх и вътрешно противене към по-възрастните — богати и силни хора. В. Геновска, СГ, 246.
– Друга (остар.) форма: п р о т и в я̀ н е.