ПРОТЍВНИК, мн. -ци, м. 1. Лице с отрицателно или враждебно отношение към някого, нещо (поради различие в разбиране, виждане, морал, убеждения или материални интереси); неприятел, враг. Противоп. съмишленик, привърженик. — А вие, братко, противник ли сте на Съединението? В. Геновска, СГ, 269. И сега обаче той [Левски] си остава убеден противник на една прибързана и неподготвена революция. Ив. Унджиев, ВЛ, 305. Голямата слабост на нашите противници се състои в това, че те не могат да противопоставят солидни идеи. НК, 1963, бр. 19, 1. Макар и теоретически противник на дружеството, учителят обичаше всички трудещи се хора. Й. Йовков, Ж 1945, 131. Той [Слав Грашев] беше идеен противник на войната, но .. в него живееше и войводата от някогашното въстание и в началото водеше смело своята рота в боя. Д. Фучеджиев, Р, 230. Богомилите са узнаваха помежду си с различни знакове, които не разбираха техните противници. Р. Каролев, УБЧИ, 119. Политически противник. Идеологически противник. Научен противник. Противник на индивидуализма. Противници на диктаторския режим. // Човек, който изпитва лична, битова омраза, неприязън към някого или нещо и действа, за да му навреди или да го унищожи; неприятел, враг. Хаджи Гечо беше стар противник на покойния чорбаджи Марка и след смъртта му продължи гоненията си и въз семейството му. Ив. Вазов, Съч. XXV, 31. Решена да унищожи противника си без остатък, Чековица кълнеше ужасно, грабеше буци пръст от купчината и хвърляше бясно през оградата. Чудомир, Избр. пр, 4. На 27 януари .. двамината противници се дуелират. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 86.
2. Само ед. Събир. Всяка от воюващите страни (войски, въоръжени групи) по отношение на другата; неприятел, враг. Противоп. съюзник. В съседните дворове се водеше също тъй ръкопашен бой. Пехотата бе пристигнала и заемаше окопите на противника. Ив. Мартинов, ДТ, 195. Той беше решил да .. си пробие път с бомби и произведе върху противника истинско бомбено нападение. Д. Ангелов, ЖС, 496. Основното в римската тактика бил стремежът да се обгради противникът. Ист. V кл, 1980, 191. — Приемайки безрезервно това задължение, .., аз поемам моя дял в борбата срещу всеки противник, който дръзне да нападне съюзника ми. Д. Добревски, БКН, 45. Върху срещната висота през шосето една наша батарея изпраща злокобни салюти към рядката дъбрава .. Невидимият противник рядко се обажда. В. Карагьозов, Избр. пр, 111. Партизаните развиха активни действия в тила на противника.
3. Всеки от участниците в някакво състезание, борба, съдебен процес и др., който се стреми към победа; съперник. Викат го Юсуф пехливан. Той непременно поваля противниците. Ив. Вазов, Съч. XVI, 52. Гостите бяха по-добрият [футболен] отбор на терена и превъзхождаха своя противник в бързина, техника и борба за първа топка. РД, 1958, бр. 338, 4. Датските колоездачи не бяха равностоен противник на нашите пистови състезатели. ВН, 1955, бр. 191, 3. По едно време ниският боксьор се впусна напред, застана като че във въздуха и нанесе на противника си бързи странични удари с лявата ръка. Ал. Бабек, МЕ, 263. Бранителите да следват противниците си отблизо, като винаги заемат позиция между тях и коша. Б. Такев и др., Б, 121. Всеки от елените искаше да забие рогата си в хълбока на своя противник. Ем. Станев, ПГВ, 113.