ПРОТИВОБО̀РЕЦ, мн. -рци, м. Остар. Книж. Противник. Слушай съревнователите си, противоборците си и самите си неприятели; защото тия съдят по-строго за тебе. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 108. Който угождава ради своите добродетели, не ся бои от противоборец. А. Никопит, УД (превод), 354. „Филолог съм, Богословец“, / речи знам от корен, / „секой мой противоборец“ / помни ме със спомен. Кр. Пишурка, К, 31.