ПРОТИВОВЪЗДУ̀ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Воен. Който се отнася до борбата срещу противникови нападения от въздуха със самолети, ракети и др. Излетяха до един куршумите от пушките, .., снаряди от противовъздушна артилерия. П. Славински, МСК, 74. На палубата, разтревожен, гологлав командирът на миноносеца даваше команда за противовъздушен бой. О. Бояджиев, П, 55. По улиците бързаха войници и граждани от противовъздушната защита. М. Грубешлиева, ПИУ, 291. Противовъздушна батарея. Зона на противовъздушната отбрана. Противовъздушен огън. // Който служи за предупреждаване и за предпазване на населението от въздушни нападения, бомбардировки. Спомняше си жените от противовъздушните скривалища, когато над тях минаваха с гъгнещ тътен американските „летящи крепости“. П. Вежинов, НБК, 311. Заглъхнаха оръдията. Онемяха противовъздушните сирени. В. Нешков, Н, 251. Противовъздушна тревога.