ПРОТИВОЛЕЖА̀Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който лежи, намира се, разположен е на противоположната страна на нещо, срещу нещо; срещулежащ. Платон пише, че в онова време на мореплавателите било удобно да преплават от тези острови на други острови, а от тях на противолежащия материк, който ограждал това море. ВН, 1958, бр. 2051, 4. Западните ветрове, .., достигат най-напред в Ирландия ..; от туй в Ирландия пада повече дъжд, отколкото на противолежащите брегове на Англия и Шотландия. Д. Витанов, ФГ (превод), 51. Противолежащ ъгъл. Противолежащи страни на квадрата. Държави с противолежащи крайбрежия.