ПРОТИВОМЯ̀РКА, мн. противомѐрки, ж. Мярка (в З знач.), действие, за избягване, предотвратяване или недопускане на нещо; контрамярка. Властта се решила на противомярка, която вредела на производството в този важен за нея район [Пловдивско] — наложила пълна блокада. В. Мутафчиева, КВ, 336. — Моята задача е да вардя обществото. Вие знаете как се лекуват болестите — не с прошки, а с противомерки. Б. Болгар, Б, 311.