ПРОТИВООТРО̀ВА ж. 1. Мед. Лекарствено средство, което има способността да прекратява или да отслабва действието на попаднали в организма отрови и да преотвратява или отстранява предизвиканите от тях токсични ефекти; антидот. Неутрализирането на токсичните вещества може да се получи с противотрови, които предизвикват образуването на неразтворими или слаборазтворими съединения. М. Василев и др., ВБ, 593. Всички медни съединения са отровни. Като противоотрова се взема прясно мляко или яйчен белтък. Хим. IX кл, 1965, 67. Когато отровата е навлязла в кръвта и клетките на болния прилагаме противоотрови (антидоти) — вещества, които неутрализират действието на определени отрови. НТМ, 1966, кн. 6-7, 53. Под превръзката на бедрото му беше избила кръв, раните започваха да парят непоносимо. Изгълта две таблетки противоотрова — последните, които му бяха останали. Н. Ватов, СКЕ [еа].
2. Прен. Средство за отстраняване, премахване на нещо, обикн. лошо, нежелателно, вредно. Тук има много разновидности: от откровена проповед на зоологически индивидуализъм до фабрикуване на „нови идеи“ от британско–консервативен характер. Важното е едно: да се намери „противотрова“ на комунистическите идеи! В. Йосифов, Избр. тв I, 157-158. Бедни приятелю .., как да не възлюбиш като противоотрова срещу убийствените ласки на сиромашията едничкото чудесно лекарство, останало по някакво недоразумение в нашата общественост: — Държавната лотария! О. Василев, ЖБ, 243. Противоотровата срещу властта на американското кино са именно фестивалите. Там може да се видят филми от различни държави, да се разбере повече за културата и живота на другите хора. Мон., 2006, бр. 2514 [еа].