ПРОТИВОПОСТАВЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отнася до противопоставяне. Случващото се в настоящето .. може да се представи .. чрез изброяването на имена, обвързани в особен „синтаксис“, имитиращ или съединителното (Левски — Бенковски — Волов), или противопоставителното (Левски — поп Кръстю, Христос — Юда) сглобяване на смислови цялости. И. Пелева, ИН [еа]. Вместо противопоставителна връзка в последния стих .. се явява съединителна връзка и това, което би трябвало да бъде антитеза, се явява като последен член на една нарастваща верига на натрупващите се свойства. БЕЛ, 2000, бр. 6 [еа].
◊ Противопоставителен съюз. Грам. Съчинителен съюз, свързващ изречения или части на изречението, които са противоположни, напр.: н о, о б а ч е, а л а и др.