ПРОТИВОРЕЧА̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. 1. Изказвам различно, противно мнение, становище, с което възразявам на някого; опонирам. Днес бай Мичо беше малко мрачен, защото гостът му, .., му противоречеше и възхваляваше Англия. Ив. Вазов, Съч. VIII, 67. — Не говорете, не смейте да ми противоречите. Елин Пелин, Съч. IV, 75. Опитах се да подменя у Илия страха от числото тринадесет със страх от закона. Той ми противоречеше с десетки идеи за изплъзване. Й. Попов, БНО, 133. — Вие във всичко търсите опакото! — възразих аз. В мене се събуждаше навикът да противореча. Връщах се към себе си отнякъде много издалеч. Бл. Димитрова, ПКС, 124. Завари генерала и Васил да спорят. Генералът, който не обичаше да му противоречат, упорито поддържаше, че от Георги Димитров трябва да се поучат всички българи как да се държат в чужбина. М. Грубешлиева, ПП, 247. Също така Ликург искал децата и младите человеци да не противоречат на старите, но да ги уважават. Г. Йошев, КВИ (превод), 62.
2. За факт, явление — не съответствам, не подхождам на друг факт или явление. — Това противоречи на лекарската етика! Това е направо подсъдно! — заговори Александрийска. — Измисляш ѝ, че е болна от рак, и на всичко отгоре ѝ го казваш! Ч. Шинов, БС, 61-62. Пред следователя .. Клара измисли разни глупави подробности, които противоречеха с показанията на Фани и Мюрие. Д. Димов, ОД, 118. Духовническата служба все още не противоречи на неговото [на Левски] желание да служи на народа си. Ив. Унджиев, ВЛ, 39. Временното отрицава и противоречи на вечното. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 69. Отделните щати .. могат да си въвеждат свои местни закони, които в отделни случаи могат дори да противоречат на законите в друг някой щат. Така например в някои щати се признават едни професии, а в други не. Г. Белев, КВА, 161-162. — За каква основна преработка говорите? Та това противоречи на първоначалната идея и няма нищо общо с одобрения вече проект. Св. Минков, Избр. пр, 482. противоречи се безл. от противореча в 1 знач. Перспективата не изглеждаше съблазнителна, но как да се противоречи на добрия старец? Л. Стоянов, Б, 169.
ПРОТИВОРЕЧА̀ СИ несв., непрех. 1. Говоря неща, които взаимно се отричат, не съм последователен в изказванията си; опровергавам се. — Социализмът е интересно учение, .. Но не е важно само да се изучи, трябва да се разбере, да се проникнем от него .. — Нали затова се зарадвахме на книгите, които донесе — обади се и Пингов и нервно смукна от цигарата си. — Ти си противоречиш. Д. Спространов, С, 166. Верният на себе си, всякога противоречи и си противоречи. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 69. Но той като раздразнителен, още и като новак в новото си „верую“ .., ту хулеше, .., ту си противоречеше. Ил. Блъсков, ДБ, 43. Ей така, приказваме, приказваме, без да си противоречим и без да се обосноваваме, без да оборваме противното само защото не е наше. СбАСЕП, 154.
2. Само мн. За съждения, факти, явления и под. — намираме се в несъответствие, взаимно се изключваме, отричаме се един друг. Разказите [за княгинята и подвизите ѝ] бяха безбройни, често те си противоречаха. Приписваха ѝ толкова дела, че за да ги извърши, би трябвало да е живяла три пъти повече своя дотогавашен живот. Ст. Загорчинов, ЛСС, 101. Въпросите един след друг почнаха да изскачат в съзнанието му, да се преплитат, да си противоречат. Д. Димов, ОД, 64. В цялото село загъмжаха слухове за арестуването на Мата, Васил и Стефан. Както след изчезването им подир Нова година, тъй и сега слуховете си противоречаха един на друг. Д. Вълев, 3, 169. В л а д: — Не ся ли чу вече какво стана Пинзо? Н а с т а в: — Да, но известията за това едни на други си противоречат. П. Кисимов, ОА I (превод), 72.