ПРОТИВОСКОРБУ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася към предпазване или лечение на заболяването скорбут; антискорбутен. Витамин С е наречен също противоскорбутен витамин. ПН, 1933, кн. 7, 104. Канадците и досега вадят кленов сок и го употребяват в своята сладкарска промишленост. Той е противоскорбутно средство и по времето на заселването е спасявал преселниците от гибел. За благодарност преселниците поставили кленовия лист върху знамето на Канада. Й. Радичков, НС 1987 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)