ПРОТИВОСТОЯ̀Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се намира, разположен е от другата страна, на противната, отсрещната страна на нещо. През шумака на пренаселената гора се съзираше върхът на хълма .. Изкачих се горе, .. огледах бъдещото полесражение: противостоящите обли рътлини, уютната долина под тях. В. Мутафчиева, ПП [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)