ПРОТИВОТЀЖЕСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Техн. Мех. Технически елемент (тежест) предназначен да уравновесява силите, действащи върху механизми и съоръжения; противовес. Основните възли на асансьора са следните: подемен механизъм, кабина, противотежест, направляващи греди и шахта. Маш. IX кл, 177. Върху коляновия вал се закрепват маховикът, основният регулатор с ексцентрика на шибъра, ексцентрикът на подхранващата помпа и противотежестите. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 327. Самоделно виенско колело .. е проектирано за две кабини, но засега изобретателят е монтирал само една, като на мястото на другата има противотежест с точно изчислено тегло. Дем., 2001, бр. 66 [еа]. Противотежест на стрелата на строителен кран.
2. Прен. Само ед. Явление, действие, положение или под., което премахва, противодейства или уравновесява влиянието или ефекта от наличието на друго явление, действие или положение; противовес. Залегналите в европейската конституция европейски ценности да бъдат противотежест на домогванията на екстремизма. Дем., 2001, бр. 137 [еа]. Източна Европа се сблъсква с един капитализъм, който вече няма никаква критична противотежест. Е 2001, 2001, бр. 1 [еа]. Българската политика .. се развиваше като една нормална демокрация с два центъра на тежест и противотежест — прословутият двуполюсен модел. Е 2001, 2001, бр. 1 [еа].