ПРОТИВОТЕЛА̀ мн., ед. (рядко) противотя̀ло ср. Мед. Вещества от белтъчен произход, които се образуват в организма при навлизането в него на антигени и от специфичното взаимодействие с тях се превръщат в основен имунен фактор при повторно нахлуване на антигени и неутрализират вредното им въздействие; антитела. Оказало се, че кръвта на оздравелите от жълта треска съдържа противотела за тази болест. ПН, 1932, кн. 4, 62. Форма на естествена защита на организма срещу нахлулите в него болестотворни микроорганизми е изработването на специфични противотела от организма. Е. Головински, ВК, 8. Кръвта .. посредством белите кръвни клетки, противотелата и други .. осъществява защитата на организма от болестотворни микроорганизми и други чужди и вредни тела. Анат. VIII кл, 64. При първите ужилвания в организма на човека се извършва така наречената сензибилизация — образуване на противотела. Те се запазват в кръвта. ПВ, 2004, бр. 17 [еа].