ПРОТИВОТЕЧЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Хидрогеол. Морско или океанско течение с противоположна посока на друго съществуващо течение. Всяко лято поради промени в силата на пасата Перуанското течение отслабва .. и тогава от екватора в южна посока се втурва топло противотечение, което притиска хладните води на юг. МВ, 1998, 17. 02. [еа]. Да се изследват особеностите на Голфщрома и неговите противотечения, топлинният баланс на Северозападния Атлантик. ВН, 1960, бр. 2796, 4. Екваториално противотечение.
2. Физ. Срещуположно движение на флуидни потоци; противоток. Пътищата на промивното масло и на суровия газ при този начин на работа са противоположни (принцип на противотечението). Ал. Спасов, ХТГ, 140.