ПРОТИВОТО̀КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Физ. Техн. Който се отнася до противоток; противоточен. Вагрянката е топилен агрегат, който работи на противотоковия принцип — металът и горивото се свличат от горе на долу, а в обратна посока, от долу на горе, се движат въздухът и образуваните при горенето газове. Л. Калев, ВТЛ, 173. Според направлението и посоката на движение на течността топлообменните апарати биват правотокови, противотокови, смесени и с пресечено течение. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 255. Противотоково движение. Противотокова сушилня. Противотокова хидролиза.