ПРОТИВОУ̀ДАР м. 1. Воен. Военна операция срещу нападателни действия на противника; контраатака, контранастъпление, контраофанзива. Византийският император Никифор, който следял действията на хан Крум, предприел противоудар. В 811 г. с голяма войска той навлязъл в Североизточна България. Ист. VIII кл, 15. Съюзниците и приятелите на НАТО ще поемат част от руския противоудар при евентуална американска агресия срещу Москва. НЗ, 2001, 26. 07. [еа]. Отбранителната доктрина включва способност за противоудар и ответна атака в случай на агресия.
2. Разш. Ответна реакция (обикн. изненадваща, рязка), противодействие на нещо. — Между двамата има връзка. — Положително работят заедно. И сега Лихтенфелд се залепя при тях. Моят съвет е да не разчитате повече на Зара. — Ние ще я използуваме за противоудар. — Как? Борис не отговори. Д. Димов, Събр. съч. II [еа]. Много жалко е наистина това жестоко отношение към кучетата по улиците. На всеки удар срещу природата съответства противоудар. Δ Отмъщенията са ми чужди, защото вярвам в равновесието и че рано или късно на всеки удар има равен по сила противоудар.