ПРОТИВОЧОВЀШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който е лишен от човечност, от уважение към човека; античовешки, антихуманен. Ние живеем в лицемерен свят .. Всички институции, които сме създали, са двулични и дълбоко в себе си противочовешки. Г. Данаилов, ДС [еа]. Театърът има цел. Особено .. в тази безчовечна, противочовешка среда, в която човечеството живее. Култ., 2001, бр. 29 [еа]. Противочовешко управление. Противочовешка идеология.

2. Който е насочен срещу човека и човечеството. „Никотиана“ приличаше на смъртоносна машина, която унищожава хората .. Съществуването ѝ бе станало, неразумно, противочовешко. Д. Димов, Т [еа]. Противочовешко престъпление.


Източник: Речник на българския език (онлайн)