ПРОТИВОШО̀КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Мед. Който е предназначен за лечение на физиологичен шок. Жената се обезводнила и е приета в противошоковата зала във Военномедицинската академия. С, 2006, бр. 4817 [еа]. Болната получи тежък алергичен шок, който премина благодарение на своевременното противошоково лечение с мощни противоалергични средства. Н. Тонкин, НЗЛ, 47. Шокът се характеризира .. с разстроено кръвообращение .. Пострадалият трябва да се постави в противошокова поза — при нея тялото е под наклон, така че главата да е най-ниско, а краката най-високо. Л. Ботушаров, ПП [еа]. Противошокови лекарствени средства. Противошокова терапия. Противошокови процедури.

2. Техн. Който е предназначен да предпазва апарат, устройство и др. от техническа повреда при удари; противоударен. Клавиатурата .. и екранният панел на преносимия компютър са защитени по специални противошокови технологии срещу удар, тръскане и т. н. Кеш, 2003, бр. 13 [еа]. Противошоков джиесем. Противошоков режим на фотокамера.


Източник: Речник на българския език (онлайн)