ПРО̀ТИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Физ. Хим. Най-лек и най-разпространен изотоп на водорода, който съдържа в ядрото си само един протон (означаван с Н1); лек водород. Водородът има три изотопа: лек водород или протий Н1, ядрото на който представлява протон, тежък водород — Н2 .., свръхтежък Н3. Физ. Х кл, 1958, 172.
– От лат. protium през рус. протий.