ПРОТО̀ГЕР м. Остар. В миналото — глашатай, който публично разгласява съобщения по улици и площади; телалин. — Харно .., да пратим протогера да вика из града, защото има тежки жени. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 124. Отиде, та намери протогерът и го проводи да вика из градът: който си е загубил кесия с пари да дойди да си ги земни. П. Берон, БРП, 75. — Леле свекре, .. / .. / саде иде у селото / та да викнеш протогеро, / да доведе два кетипе / я ке кажа, па ти слушай, / а па они да запишат. Нар. пес., СбНУ IV, 29. По-арно да си у село кмет, негле — у град протогер. Послов., СбНУ XII, 224.
◊ Викам (извикам) като протогер. Диал. Викам много силно. Байо Петър извикал, като протогер, на жените, без да споменува името им, да донесат вода. Л. Каравелов, Съч. VII, 64.
– От гр. πρωτόγερος. — Други (диал.) форми: п р о т о̀ д ж а р, п р о т о̀ ж е р.