ПРОТОДЯ̀КОН м. Църк. 1. Почетна титла на пръв, главен дякон; архидякон. Възвеждание на по-почетни длъжности, — както: протодякон, .., протосингел и архимандрит, .., свършват ся извън олтарът посредством хиротесия. З. Петров и др., ЧБ (превод), 130-131.
2. Духовно лице с такава титла.
– От гр. πρωτοδιάκονος.