ПРОТОЙЕРЀЙ, -ѐят, -ѐя, мн. -ѐи, м. Църк. 1. Титла на свещеник в източноправославната църква една степен по-висока от йерей — пръв йерей, старши по чин свещеник; протопоп. Протойерей Петър К. от Несебър иска да бъде изпратен на мисия в Кербала .. Молбата му трябва .. да получи одобрението на военния министър. С, 2004, бр. 3966 [еа].
2. Свещеник с такава титла; протопоп. Кандилото мъждееше пред опушения Христос. От платното в черни рамки на стената гледаше белобрадият протойерей — прадедът на Молеровците. А. Страшимиров, Съч. V, 93. От 16 некролога .. само два са с кръстове. Единият — няма как, щото е жалейка за протойерей. Дем., 2002, бр. 31 [еа].
– От гр. πρωτοιερεϑς.