ПРО̀ТОК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Геогр. Сравнително тясно водно пространство, което разделя континенталната суша и съединява водни басейни пряко с океана или помежду им; пролив1. Босфорът свързва две морета, .. и макар да е само тесен проток, винаги е бил широк въпрос в международната политика. Б. Трайков, ВО, 18. Капитаните на двата кораба заявяват, че това не е залив, а проток, който ще ги изведе в Тихия океан. М. Марчевски, ОТ, 255. Известно е, че всички морета с изключение на Каспийско и Мъртво са скачени помежду си с тесни или широки протоци. Геол. IX кл, 69. Проток Ламанш. Берингов проток. Гибралтарски проток. Магеланов проток. // Стесн. Водна ивица или канал, които свързват езера или водни площи на сушата. А на юг като старинни, потъмнели огледала бляскаха водите на скачените с тънки протоци многобройни мандренски блата. С, 1954, кн. 3, 85-86. Старата .. бобърка при .. наводнения изпращаше на далечен път отрасналите си деца, за да търсят нови места и да създават вирове по протоците и ручеите, които пресичаха горския край. ВН, 1958, бр. 2053, 4.
2. Биол. Тръбичка или каналче в човешки или животински организъм, по които преминават телесни течности. Лимфата от всички лимфни съдове на тялото се събира в гръден лимфен проток и десен лимфен проток. Анат. IX кл, 78. Най-големият лимфен съд е така нареченият гръден проток .., който провежда лимфата от долните крайници и коремната кухина към венозната система. Ал. Гюровски, АЧ, 301. Те [кръвоносните съдове] ся съединяват един с друг, за да съставят по-големи протоци, които ся вливат във вените. НКАФ (превод), 68.
– Друга (остар. и диал.) форма: п р о т о̀ к.