ПРОТОНЀМА ж. Бот. Първична нишка, която се развива от спорите на мъха. Когато спората [на мъха] попадне на влажна почва, тя пониква и дава зелена разклонена нишка, която се състои от един ред клетки и се нарича предрастък — протонема.
– Лат. protonema.