ПРОТОНОТА̀РИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. 1. Истор. Главен нотарий, висш служител на византийския император, който завеждал важни документи и съобщения. Той [византиецът] извади от кожена кесия, .., шепа монети и ги хвърли на войниците. — Пийте за здравето на протонотария Йоакима, — каза той изтежко. Ст. Загорчинов, ЛСС, 149. Императорът на Византия имал и личен секретар — мистик, друг чиновник, който да му докладва важни донесения — протонотарий .. т. н.
2. Църк. Висш служител в канцелария на православен патриарх или митрополит. Напролет на 1837 ме заведе баща ми в Трявна и ме остави да се уча и три месеца учих там при даскал Димитра Самоводчанина (сега поп Димитър, протонотарий при Търновската митрополия). П. Р. Славейков, Сп [еа]. Самият Анселм .., архиепископ на Равена, посещава на два пъти като папски пратеник Константинопол и води там богословски дискусии през 1136 и 1154 г. с .. Василий от Охрид, протонотарий на Константинополския патриарх, а впоследствие митрополит на Солун. А. Хавелбергски, Д [еа].
– От гр. πρωτονοτάριος.