ПРОТОСТРА̀ТОР м. Истор. 1. Титла на висш военачалник, главен началник на войска, армия (използвана във Византия, България и др. балкански държави през средновековието); велик воевода. После императорът го [Касъмбек] повика на своя служба — нали византийци и татари бяха съюзници! — и му даде титлата протостратор. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 485. Заемал длъжността протостратор — главнокомандващ войските на столичната област. Избран е от болярския съвет за цар в смутно време. С, 2005, бр. 4639 [еа].
2. Лице с такава титла. Тя беше госпожа Марица, съпругата на протостратора Балдю. Ем. Станев, А, 48. Цар Георги Тертер .. бил куманин, женен за знатна българка от търновската аристокрация. Описвайки победите на протостратора Михаил Глава .., поетът Мануил Фил пише, че превземането на Търновград би „.. разтръбило победите му в целия свят“. С, 2007, бр. 5061 [еа].
– Гр. πρωτοστράτωρ.