ПРОТОТИПЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до прототип; прототипен. Прототипичният белег е черта, която се мисли за изпъкваща измежду останалите особености в състава на характера, а понякога се мисли и като обуславяща ги. Б. Минчев, ОПсих. [еа]. В научното образование става замяна на част от всекидневните понятия, които обикновено са прототипични, с научни понятия. Б. Минчев, ОПсих. [еа]. Прототипична представа. Прототипичен вид на равновесието. Прототипичен модел.