ПРОТО̀ЧВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от проточвам1 и от проточвам се. — Далеч си е моята махала, Миленко... — И от това леко проточване на думите се чувствуваше колко далеч оттук е онази колибка. Л. Александрова, ИЕЩ, 82. Проточване на преговори. Проточване на съдебна процедура. Контролни проточвания на бензин от колонка на бензиностанция.
ПРОТО̀ЧВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от проточвам2 и от проточвам се; протягане. С проточване на ръката може да хванеш някой по-нисък клон на черешата.