ПРОТРА̀КВАМ, -аш, несв.; протра̀кам, -аш, св., непрех. Траквам веднъж, няколко пъти или от време на време; изтраквам. Дочуха .. звън на оръжие, което случайно протраква, когато залитне кон или двама ездачи много се приближат. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 177. Потраква лостът, обръща се ръждясалият ключ и в килията влиза прокурорът Ньобл. В. Геновска, ПЮФ, 151. Влакът тръгна. .. Колелетата глухо протракаха по дървената настилка на прелеза. Кл. Цачев, ГЗ, 7. Стайновица чу как глухо протрака ръждивата ключалка на външната врата, но не се обърна. В. Геновска, СГ, 165. Момчето дълго се ослушва, .. ония .. пиеха и вероятно играеха шах. Само чашите и фигурите протракваха от време на време. С. Чернишев, ВМ, 164. В тия ужасни минути сме заобиколени не от хора, а от животни — от чакали .. скимтят и протракват с ченетата си. П. Вежинов, ДБ, 192.