ПРОТРЕПЀРВАМ, -яш, несв.; протрепѐря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Треперя кратко или от време на време; потръпвам, потрепервам. В своите пътешествия той срещнал кучета, големи едва ли не колкото общинския бик, ще ти протреперят гащите, докато минеш край такова. Й. Радичков, В, 219. — Вие ли сте Беки? .. Да — кимвам и усещам, че гласът ми протреперва. А. Дончева-Стаматова, СБ (превод) [еа]. Сред небето аз ща да протреперя от адски страх. Н. Бончев, Р (превод), 41. И тогава .. / някой сякаш изохка, извика почти .. / някой викна отвън .. / Протрепериха вълчите наши души, / ала никой в нощта не отвори очи, / не надигна глава — и не чу, не видя / кой на пътя е вил с посиняла уста. Г. Борисов, В [еа].