ПРОТРЪ̀СВАМ, -аш, несв.; протръ̀ся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изтърсвам (в 1 знач.); изтръсквам, отръсквам. протръсвам се, протръся се страд.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.


Източник: Речник на българския език (онлайн)