ПРОТУБЕРА̀НСИ мн., ед. (рядко) протубера̀нс м. 1. Астрон. Огромни плазмени образувания, възникващи в резултат на изригвания в короната на Слънцето, наблюдавани от Земята като струи, арки и изпъкналости с различна форма по краищата на слънчевия диск. По повърхността на Слънцето стават периодически изригвания на леки газове, наречени протуберанси. Р. Христов и др., Г, 6. Заслужава да се отбележи и другият филм .. „Пазачи на Слънцето“ .. Изключителното в този филм са документалните снимки на слънчевите протуберанси — поразяващо зрелище, снето за първи път — .. — така убедително на екрана. ЛФ, 1958, бр. 44, 3. В момента на пълното затъмняване короната на Слънцето се появи с целия си блясък. Съвсем ярко се видя един голям протуберанс, оцветен в червено. ВН, 1961, бр. 2946, 1.
2. Прен. Явление, проява, което възниква внезапно с голяма сила и размери. Авторът проследява не само емоционалните „протуберанси“, психичните гърчове, интроспекциите на модерната душа, но и модулациите, трепетите, огъванията на самия .. език. БЕЛ, 2005, кн. 2 [еа]. В чупливите и прашни страници на 25-те годишнини на всекидневника са отложени протуберансите на отминалата епоха, фиксирани са събития, разтърсвали света и Европа, ден след ден се вихри кървавата история на страната ни. Цв. Трифонова, Н [еа].
– От лат. protuberans, -antis ‘подуващ се’. — Друга (остар.) форма: п р о т у б е р а̀ н ц.