ПРОТЪНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; протънѐя, -ѐеш, мин. св. -протъня̀х, прич. мин. св. деят. протъня̀л, -а, -о, мн. протънѐли, св., непрех. Рядко. 1. Ставам тънък или по-тънък, намалявам плътността, дебелината си; изтънявам1, отънявам1. Хала идела във планината. / .. На бурята булата / от челото си чал насрещен сне — / и сянката като че протъне. К. Христов, ЧБ, 14. Панталонът му протъня от много носене и пране.
2. Ставам тесен или по-тесен на ширина; изтънявам1, отънявам1. — Хилядите ни коне оставят диря, която се вижда отдалеко .. Препуснах назад, обратно на движението на преселниците .. понеже върволицата, която ни отминаваше, протъня, аз предложих: — Остани тук с няколко опитни жени! Щом детето се роди, ще ни настигнете. В. Мутафчиева, ПП [еа].
ПРОТЪНЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; протъня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Правя нещо да стане тънко или по-тънко; изтънявам2. Този детайл е по-дебел, трябва още да го протъниш. ● Обр. Облаците черни слънчев лъч пронизва, протънява тъмата. протънявам се, протъня се страд.