РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ПРОТЪНЯ̀ВАНЕ¹ ср. Рядко. Отгл. същ. от протънявам¹; изтъняване¹, отъняване¹.

ПРОТЪНЯ̀ВАНЕ² ср. Рядко. Отгл. същ. от протънявам²; изтъняване².

Източник: Речник на българския език (онлайн)