ПРОТЪНЯ̀Л, -а, -о, мн. протънѐли. Прич. мин. св. деят. от протънея като прил. Който е тънък, изтрит от продължителна употреба; протрит, изтънял, отънял. В тази хлъзгава кал едва се крепи на нозе поп Иеремия в изсивяло, протъняло расо със закърпени плещи и носи празен чувал. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 35. Ето, туй беше най-страшното, дето ми мина през главата — викаше си сега Стойко, свит под протънялото чердже. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 188.