ПРОТЪРКУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; протърку̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изтъркулвам, претъркулвам, протърколвам. протъркулвам се, протъркуля се страд.

ПРОТЪРКУ̀ЛВАМ СЕ несв.; протърку̀ля се св., непрех. Изтъркулвам се, претъркулвам се; протърколвам се. Погледи залазиха по русите къдрици на девойката, вплитаха се в тях и като топли капки протъркулваха се надолу, по бялата блуза, по плисираната пола и се спираха в жълтата обувка, която мърдаше в такт с песента. Р, 1927, бр. 252, 2. Поиска да каже нещо, но устните му затрепераха, от очите му се протъркулиха сълзи. Продума само: — Добре дошли, братя .. скъпи освободители! П. Славински, ПЗ, 54. Сборникът се казваше „Капчуци на надеждата“ и въобще заглавието бе умилително, тъй щото да се разцивриш и разхълцукаш, капка да се протъркули по бузата ти .. И напълно възможно е и аз да съм си поплакал. ЛВ, 2002, бр. 30 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)