ПРОТЪ̀РСУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); протъ̀рся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Протърсвам1. Един сокол крила протърсува, / изтърсува едно бело писмо. / .. У книгата сичко там писува, / и двата са цара погинали. Нар. пес., БНТв III [еа]. протърсувам се, протърся се страд.