ПРОТЪРЧА̀ВАМ, -аш, несв.; протърча̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., прех. и непрех. Разг. Протичвам, пробягвам. Протърчи, де, зайче, сега между нозете ми. П. Р. Славейков, БП II, 82. Едно тяло, за да премине от едно място на друго, трябва да пройде по всичкото онова пространство, което е заключено между тие две места; а докле да протърчи тоя път, ще се замине няколко време. Н. Геров, ИФ, 36. ● Обр. Един гърмеж разтресе въздуха, като протърча с продължителен ехтеж надолу по затъмнялото небе. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 95. протърчавам се, протърча се страд.