ПРОТЪ̀ТВАМ, -аш, несв.; протъ̀тна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Издавам тътен веднъж, за кратко, или няколко пъти с прекъсвания. Към станцията изпищя влак, затрака, протътна и дълго заглъхваше в далечината. К. Константинов, Избр. разк., 149. Звярът изрева. Ревът му протътна в дола. Ловецът усети лек трепет по кожата си и лицето му се изопна в очакване. О. Василев, ЗЗ, 12. Протътне близък гръм... И сред бял ден се мръкне. Бл. Димитрова, Л, 39. Стоманен мост протътне оглушително! / Свистят обезумели колелата / и в джазов ритъм релсите се мятат! А. Германов, М, 90. В низината буря протътва! ЛФор., 2000, бр. 13 [еа]. Сто държави са мъртви навеки / между Рейн и далечен Ефрат. / .. / И протътва от тъмните бездни / стовековен пророчески глас: / „Може всеки народ да изчезне, / щом изгуби над себе си власт“. П. Добрев, ГИ [еа].