ПРОТЯ̀ЖЕН1, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. За песен, виене, стон и под. — който трае, звучи продължително; проточен1, провлечен. Богати са орнаментите в бавните, протяжни песни. Пеене VII кл, 1982, 80. Гръмна целият оркестър, понесоха се протяжни цигански вопли. П. Вежинов, НБК, 75. Изведнъж зад нас се понесе протяжен печален вой. На едно голо възвишение беше клекнало куче и виеше срещу луната. А. Дончев, ВР, 139. Следобед се чу познатият протяжен и зловещ вой на сирените. Г. Караславов, Избр. съч. III, 10. Гората ми се видя настръхнала. От дълбочините ѝ долиташе глухо и равно бучене, дълго и протяжно „у-у-у-у-у-у“, изтръгнато сякаш от вълча уста. Н. Хайтов, ШГ, 210. Протяжен плач. Протяжно мучене.

2. Прен. Който продължава твърде дълго; продължителен, проточил се. Въпросният настоятел „гони“ и „напада“ учителя „вече две години време“ .. Зад този протяжен конфликт стоят по всяка вероятност и някакви чисто междуличностни противостояния. В. Бонева, БВШ [еа]. Протяжна война. Протяжна зима. Протяжен разговор. Протяжна пледоария. Протяжен дебат. Протяжен филм. Протяжен процес на оздравяване. // Който има продължителност във времето. Речта е линейна, протяжна във времето последователност от знакови единици. Н. Георгиев, ЦЧХЛ [еа].

3. Спец. Който заема място в пространството и има пространствени измерения; пространствен. Светът е неограничено протяжен в смисъл, че не може да има определими граници. Защото ако си представим граници, представяме си пространство отвъд границите. В. Петров, ПСЗК [еа]. Струните .., подобно на всички протяжни обекти, не поставят никакви загадки пред обичайната физическа интуиция. СФ, 2000, кн. 2 [еа]. Твърдите тела притежават протяжен порядък. В. Петров, ФЕН [еа]. Материята не може да съществува иначе освен като пространствена, протяжна. Т. Вълов и др., ОК, 27. Континуумът е протяжен, а точките не са протяжни.

Протяжно време. Грам. Остар. Минало несвършено време. Протяжното време показва, че действието или състоянието на предмета продължавало (протягало ся) да ся извършва, когато другото действие ставало или станало. С. Радулов, НГ, 70.

– От рус. протяжный.

ПРОТЯ̀ЖЕН2, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Само в съчет: протяжна машина. Техн. Металорежеща машина, чийто режещ елемент е протяжка. Ръководството на завода обсъди тези препоръки и реши, че със собствени средства, със собствени суми може в завода да се конструират и изработят две шлайфмашини за плоско и кръгло шлайфане, една протяжна машина .. и др. РД, 1958, бр. 337, 2.

– От рус. протяжной.


Източник: Речник на българския език (онлайн)