ПРОТЯ̀ЖНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Отвл. същ. от протяжен1. Разпадаше се навикът между нас [с Катя] — .., в тягостната протяжност на очакването, .., разкъсваше последните коренчета на близостта ни. Г. Величков, НУ, 45.
2. Филос. Свойство на материята и на всички материални обекти да имат измерение, да заемат различно място в пространството и да се разполагат по отношение един към друг; пространственост. Времето удължава своите секунди със скоростта, а пространството намалява своята протяжност: при скорост 300 000 км за сек. миговете стават вечност. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 203. Материята в качеството на протяжна субстанция съставлява пространството. Празно пространство или протяжност без материя е логически невъзможно. В. Петров, ПСЗК [еа].