ПРОФА̀Н м. 1. Книж. Неодобр. Лице, което няма необходимите познания по дадена специалност, наука или изкуство, което е некомпетентно в някаква област. Решихме да прекъснем високото напрежение. Без да имаме понятие от такива саботажи — и двамата бяхме големи профани в това отношение. Сл. Трънски, Н, 129. — А какво означават тия три звезди на пагоните ви? Извинете, аз не се срамувам да призная, че съм пълен профан в тая работа. М. Марчевски, П, 135. — Имате грешка! Травиата не е от Моцарт, а от Верди! — Вярно бе, аз пък все я бъркам със Севилския бръснар! — поправя се веднага симпатичният профан. Св. Минков, РТК, 151. Наоколо зяпачи профани ахкаха и охкаха пред вторичните белези: лъскавина, цвят, форма, тапицерия на колите. Бл. Димитрова, ПКС, 249. Профаните по литература мислят, че в литературата, както на улицата, онзи е вещ и прав, който дига повече врява. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 276. Народа въстана — / ..: / хора на черния труд / с безглаголно търпение — / .. / работници / груби простаци / безимотни / неграмотни / профани / хулигани. Гео Милев, С, 29-30.
2. Рел. Непосветен в религиозните тайнства човек.
– От лат. profanus през фр. profane. — В-к Знание, 1875.